HomeCalendarFAQSearchMemberlistUsergroupsRegisterLog in

Share
 

 Natalie Benington

Go down 
AuthorMessage
Natalie Benington
Born this way
Born this way
Natalie Benington

Posts : 1
Join date : 2012-12-08

Natalie Benington Empty
PostSubject: Natalie Benington   Natalie Benington Icon_minitime1Sun Dec 09, 2012 5:16 pm

Natalie Benington Tumblr_mer6sdmPSD1rltx8ro1_500
Години: 18/520 | FC: Nina Dobrev | Раса: Хибрид | Дарба: При допир може да разбере всичко за даден човек/същество


Погледни я. Погледни я в дълбоките кафеви очи, чийто цвят може да се сравнява единствено с горещото кафе в студена зимна вечер, но въпреки чистотата им, безпроблемно могат да те излъжат. Погледни дългата ѝ кашмиреномека топлошоколадова коса, спускаща се на вълни като водопад по стройните ѝ рамене. Погледни изящното ѝ тяло и перфектните му извивки, млечнобялата ѝ нежна кожа, контрастираща на меките ѝ розови устни. Ах, тези устни. Иска ти се да усетиш вкуса им, нали? Иска ти се да обвиеш ръце около тънката ѝ талия и никога да не я пускаш. Да почувстваш, че е само твоя. Но не, Натали Бенингтън не бе ничия. Погледни я и ѝ кажи, че никога не си я обичал. Не можеш? Така си и мислех.

- Защо го направи? Защо?
Сълзи се стичаха по лицето на Натали, а погледът ѝ търсеше само и единствено него.
- Не, не си познал! Няма да се измъкнеш. Не и този път.
Но не. Той продължаваше да върви все така устремено напред, преструвайки се, че не чува терзанията на момичето, на което някога повтаряше всеки път думите "обичам те".
- Спри! Спри! Обичам те!
Обичаше го. Обичаше своя убиец. Но той просто изчезна в тъмнината и никога не се завърна.


"Родена съм преди петстотин тридесет и осем години. Доста време, нали? Да, определено. Чак сега си давам сметка колко дълго съм живяла всъщност. Израснах в прекрасно семейство; любяща майка, баща, който се грижеше за мен като принцеса, и по-голям брат, който ме защитаваше от всичко и всички. Никога не ми е липсвало нищо. И понеже всяка приказка си има край, всяко балонче се пука и всеки облак рано или късно се превръща в дъжд, се случи трагедия. Трагедия, която ще помня до края на живота си. Майка ми бе претърпяла автомобилна катастрофа и почина на място. Опитвайки се да преодолее мъката, баща ми започна да пие. Алкохол. Толкова сладостен, но употребен в големи количества е опасен. Баща ми се озлоби, започна да се държи по-хладно, да не се прибира вечер и да не се вълнува от живота на децата си. Живях в кошмар, а бях едва на четиринадесет. Когато станах на шестнадесет, научих най-голямата тайна за семейството си - то е прокълнато. Трябва само едно нещо, за да се превърнеш във върколак, а именно да убиеш човек. Точно това ми трябваше. Исках да избягам от всичко и всички, да се спася и да преодолея болката. След като брат ми напрактика си уреди живота реших, че е време и аз да направя същото за себе си. Така сторих най-ужасното нещо, на което някога съм си мислела, че съм способна... и то без да искам. Все още не бях решила как искам да активирам проклятието. Просто се качих на колата си и тръгнах на някъде. Карах с бясна скорост, докато една жена не изскочи на пътя и се озова точно под гумите ми. Изплашена и незнаеща какво да прави, избягах. С трепереши ръце отключих входната врата на пустия си дом и събрах всички най-важни неща. След това напуснах родното си място. Отидох в градче на име Мистик Фолс. Там две години свиквах с факта, че съм върколак. Честно казано до една известна степен ми харесваше. Един ден срещнах него. Името му няма да споменавам. За първи път се влюбих. Той промени живота ми, мисленето ми. По-щастлива никога не съм била. С малката подробност, че той бе хибрид между върколак и вампир. Искаше да превърне и мен в подобно създание, за да сме "завинаги заедно", но мен ме беше страх. И той го уважаваше, беше склонен да изчака, колкото е необходимо, за да се случи. Никого не съм обичала повече.
Докато един ден той просто ме превърна в хибрид, без изобщо да се интересува. Ще се запитате защо? И аз не знаех. Промени ме и си тръгна, сякаш не се интересува от мен. Гонех го, задавах му въпроси, плачейки. За последен път му казах, че го обичам... Тогава той изчезна. Тогава разбрах какво е искал - да създаде хибриди, за да не се изгуби расата. Обвинявах се толкова време. Но всичко това ме промени, направи ме по-силна и знам едно - вече не вярвам в любовта."
Back to top Go down
View user profile
Alexander-Nathan Bradley
One lost Soul
One lost Soul
Alexander-Nathan Bradley

Posts : 155
Join date : 2012-11-27

Natalie Benington Empty
PostSubject: Re: Natalie Benington   Natalie Benington Icon_minitime1Sun Dec 09, 2012 6:08 pm

Одобрена!


Natalie Benington Boy-sw10
Back to top Go down
View user profile http://theendofthenormal.bulgarianforum.net
 
Natalie Benington
Back to top 
Page 1 of 1

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
When the end Begins from the Nothing... :: Your adventure starts from here :: I'll be your hero :: Your characters-
Jump to: